|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ДИМИТЪР КАЛЕВ
Историческа постановка на проблема. В расово отношение българите не са славяни, но според Духовната наука на Р. Щайнер те са станали славянски народ, защото много рано са възприели славянски диалект. По този начин възприетото с езика навлиза в тяхната организация като Народностна душа.
По-късно, през V-VI в. сл. Хр., в Югоизточна Европа се формирала особена прослойка от хора, които преживявали своята вътрешна същност като принадлежаща на духовни светове, в които воюват сили на доброто и сили на злото. Първоначално това преживяване изпълвало времето между заспиване и пробуждане, а по-късно било пренасяно и в живота между смърт и ново раждане. Хората, принадлежащи на тази духовна прослойка, навсякъде в Европа били наричани българи (булгари). През XIX в. тези души участвали в свръхсетивни култове, в които били съзерцавани могъщи имагинации на борба между доброто и злото.
През IX-X в., по времето на цариградския патриарх Фотиос и римския папа Николай I, била осъществена своеобразна метаморфоза на Христовия импулс под формата на схизма между Източноправославната и Католическата църква. Според Р. Щайнер импулсът бил задържан в Източна Европа, давайки възможност за възникване на т.нар. Христов народ. От една страна, се формирали народи, които държали душите си открити за непрестанно струящия към тях Христов импулс. От друга страна, се очертала територия, в която Христос непрекъснато присъствал като вътрешна аура, пронизваща мислите и чувствата на хората. С други думи, в Източна Европа се съхранила теокрацията и преживяването на двете природи на Христос – човешка и духовна.
Друга историческа специфика на Източна Европа е едновременното присъствие на византийски и нормано-германски елемент. Византийският импулс действал като противоположност на еманципацията на личността и всичко, възникващо от духовно-религиозни подбуди, под неговото влияние приемало държавно-политически характер, наричан византийска религиозност. Нормано-германският импулс действал силно до монголското (в Русия) и османското (в България) нашествие, след което бил преустановен.
Окултно-анатомична постановка на проблема. От гледна точка на езотеричната анатомия за свръхсетивните тела, т.нар. българи били последните в християнската цивилизация, които запазили определена дисоциация и отделно възприемане на етерното и астралното си тяло – и в будно, и в сънно състояние. Предпочитали да живеят в общини и по правило били схващани от конвенционалната култура като еретици (особено след XIV в.). Според Духовната наука на Р. Щайнер, главната тяхна отлика от останалите била следната: след смъртта си, гледайки от Духовния свят към Земята, те усещали, че Христос вече не може да бъде разбиран от земното човечество, но въпреки това трябва да има сила, с чиято помощ Той да бъде приет. Така българите, от една страна,разбирали как катехизисът, литургията и причастието, губейки характера на древните мистерии, вече не водят до непосредствена връзка с Духовния свят, а от друга страна, стигали до потребността от обновено откровение на Христос. С други думи, българите станали изразители на това, което с настъпването на епохата на Архангел Михаел и с изтичането на Кали-Юга, т.е. на прехода между XIX и XX в., би трябвало да стане духовно откровение.
Главните окултно-анатомични специфики на т.нар. българи присъстват в руския народ. Според Р. Щайнер най-важната жизнена дейност у руснака протича не във физическото му тяло, както е при хората от Западна и Средна Европа, а в неговото етерно тяло. При руснаците не се наблюдава това силно и непосредствено изработване на Аз-а, поради което той се преживява засега като мъгливо съновидение. Според плана на настоящата Пета следатлантска културна епоха, всичко, протичащо в руското етерно тяло, не би трябвало да се отпечатва във физическото, т.е. това, към което е предразположен руският народ, днес не може да се разкрие външно.
Окултно-физиологична постановка на проблема. Поради окултно-анатомичните си специфики т.нар. българи запазили способността да говорят за мистериално християнство и специално – за Природата като главна помощничка на християните. Според тях, когато Природата въведе хората в елементите, в планетите и в звездите, само тогава човек ще стане зрял и пред неговата душа (не като абстракции, а като живи богове) ще застанат седемте духовни помощници: граматика, диалектика, риторика, математика, геометрия, астрономия и музика. С други думи, това, което между XIV и XIX в. е действало чрез понятия и идеи като аристотелово познание, се подготвяло от българите така, че да дойде отново като спиритуална наука.
Според Духовната наука на Р. Щайнер, езотеричната школа в Шартр от XII в. се състояла от души тъкмо с такава българска нагласа. Само в тяхната духовна атмосфера е можело да действа истинското розенкройцерство. Много по-късно широк кръг от учениците от Шартр се влял в кармата на Антропософското движение.
И така, територията на Източна Европа се оказала заселена с хора, чиито етерни тела са сформирани в миналото. Затова духовните сили и мисли се схващали като струящи от Земята, а мисленето на източния човек станало много склонно към имагинации, дори когато се изразявало с помощта на абстракции. От друга страна, това, което на Запад се откривало в народностната среда, сред източноевропейските славяни ставало достояние само на отделни личности, изолирани от народа. Затова до зората на Шестата следатлантска епоха славянските култури ще продължават да бъдат култури на откровения, т.е. ще зависят от пророци и ясновидци.
Според Р. Щайнер, в Източна Европа все още може да се види отзвук на онова, което някога е било единство на религия, изкуство и наука. Но дейността на някои тайни западни общества, свързани със световното британско господство, съдейства науката и религията да се развиват отделно, а славянското благочестие да не се пронизва с наука и да пребивава в някаква мъглява мистика.
Главните окултно-физиологични специфики на т.нар. българи присъстват и в руския народ. Така руската Народностна душа започнала да възприема всичко, отразено от Земята, т.е. това, което се устремявало от външните сфери, трябвало първо да премине през руската география. С други думи, руснакът обикнал Земята, защото тя му отразявала Небето. От друга страна обаче, руската Народностна душа започнала да възприема територията си твърде космополитно, доколкото Земята, движейки се през космическото пространство, влизала в съприкосновение с всевъзможни духовни слоеве. Това, според Р. Щайнер, предопределило руския човек като призван да даде главния импулс в епохата на Шестата следантлантска култура, когато трябва да бъдат преодолени онези ариманични същества, наричани двойници на човека, инициатори на всички болести. Тези същества (с могъщ интелект и силна воля, но без чувства) отдавна биха завладели Земята, ако не бе се случила мистерията на Голгота, но все още пребиват неправомерно между раждане и смърт в човешките тела, доколкото душите не могат цялостно да ги изпълнят. Накратко: според Духовната наука, особеността на руския Изток е в това, че непосредствено природното се усеща като изживяване на духовното, че инстинктивното и физиологическото се усеща като нещо душевно, т.е. формира се т.нар. мистичен интелектуализъм. Да се родиш руснак означава, че човек, преминавайки през редица инкарнации, е създал предпоставки да преживява в земния си живот нещо, наречено странстване в телесността.
Съществува окултно-физиологична специфика и в поведението на душите след руска инкарнация. Докато западният човек, преминал през вратата на смъртта, усеща света така, както вече го е усещал, душите, преживели инкарнация в Русия, много лесно разтварят етерните си тела и започват да се идентифицират със своите Ангели, т.е. разглеждат Духовния свят с техните очи. Заставайки пред Пазача на прага, западният човек вижда духовете, които го съпровождат до там, заедно с разрушаващите и водещите назад сили, докато източният човек вижда само духовете на себелюбието и една ослепителна светлина, която го кара да се чувства все по-смирен, нищожен и малък пред възвишеното могъщество на Духовния свят. Според Духовната наука на Р. Щайнер, опасността за източния окултист, преминал през вратата на смъртта, е тъкмо в това ослепяване от откриващото се. От друга страна обаче, лесната разтворимост на етерното му тяло спестява всичко онова, което би могло да произведе лъжлив образ на Христос при т.нар. Етерно пришествие. Затова Архангел Михаил, който днес води борба за Второто пришествие на Христос, изпраща сред душите, преминали през руска инкарнация, цяло войнство от борци; целта им е да повлияят на склонността за идентифициране със собствените Ангели, за да не се внесат субективни човешки имагинации за Етерния Христос.
Съвременна постановка на проблема. Днес народите в Източна Европа инстинктивно чувстват, че принадлежат към друг културен поток и трябва да чакат. От една страна, в руската душевност стои това, което е възпитано и откърмено от Архая на Древногръцката епоха. От друга страна, в политическия и социалния хаос на Източна Европа се избистря настроение, което по тайнствен начин напомня XVI в. – века на европейската Реформация. Оказа се, че ленинизмът и комунизмът нямат нищо общо със славянския Изток, а са свързани единствено с това, което само по себе си отива към своята гибел. Социализмът функционира в Сетивната душа, а славянската религиозност – в Съзнаващата душа, така че източният социализъм е само една неестествена, неорганична пробойна между културите на тези две души. Източните славяни, специално руснаците, са не само аполитични, но и антиполитични. Руската политика е толкова лъжлива, защото е елемент, неподхождащ на руския характер. Да направиш руснака политик означава да го разболееш, да го накараш да приеме разрушителни сили в себе си. Според Духовната наука на Р. Щайнер, единствената реална обществена организация за славянския Изток е селската община, в която функционира чистотата на тричленния социален организъм – политика, право, стопанство.
Според Духовната наука на Р. Щайнер, днес славянските народи в Източна Европа са придвижени от Народностните си души напред в еволюцията, защото всичко, което ще се осъществява в бъдеще, трябва да отиде напред, за да създаде своите зачатъци. Мисията на славянския Изток днес е жертвено да очаква времето, когато Себедухът ще прониже Съзнаващата душа. Докато към Аз-а и към трите вида души човек сам се стреми, особеността на Себедуха е тази, че той сам подхожда към човека и се потапя в него. Затова днешните източни хора инстинктивно се противопоставят на смесването на преживяванията си с основната съвременна душевна способност за интелектуалност. С други думи, те инстинктивно искат да отделят и съхранят своята Съзнаваща душа за Шестата следатлантска културна епоха, когато тя ще се слее със Себедуха.
Съвременната мисия на руския народ е да разработи същността на мистерията на Граала като религиозна система, която впоследствие да стане фермент на цялата земна култура. Тайнството на Граала се състои във възстановяване на връзките между духовните светове и най-интимното начало на човешката душа, в което се пробужда Съзнаващата душа. До началото на Шестата следатлантска епоха Граалът ще се преживява като стремеж за художествено обръщане на света на сетивата и възприятията към Духовния свят.
Източноевропейската специфика в езотеричната доктрина на Учителя Беинса Дуно. Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно са адресирани към окултно-анатомичната и окултно-физиологичната специфика на хората, характеризирани по-горе с езотеричния термин българи, т.е. към тези, които все още могат отделно да преживяват етерното и астралното си тяло и са склонни към драматично усещане на борбата между доброто и злото. Затова в 22-годишния цикъл лекции пред Школата на езотеричното християнство в България главни и постоянни теми са тези за седемте природни помощници – езикознание, диалектика, риторика, математика, геометрия, астрономия и музика. Няма друга школа в историята на XX век, разгърнала тези духовно-научни сфери с подобна спиритуална пълнота.
Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно са съобразени със спецификата на славянските Народностни души и специално – с тяхната предимно етерна природа. Езикът, стилът и структурата на проповедите е музикален и имагинативен. Методите са изключително природни, разчитащи на възприемането на духовните сфери като отразени от Земята. Пентаграмът, Завета на цветните лъчи на Светлината и трите части на Паневритмия са адресирани преди всичко към природно преживяване на Етерното тяло. Към него е адресиран и братския комунален живот, братските обеди и вечери, посрещането на слънчевия изгрев и високопланинския лагерен живот.
Всичко, изложено дотук, е пряко свързано с бъдещата мисия на източните славяни и Русия – подготовка на Съзнаващата душа (чрез тайнството на Граала) за сливането й със Себедуха през Шестата следатлантска културна епоха. Поредицата от неделни проповеди на Учителя Беинса Дуно, озаглавени „Сила и Живот”, изцяло третира състояния и преживявания, свързани с Етерното пришествие на Христос. Цялата символика и музикална образност на Словото и методите носят настроението на Граала, с което сетивно-природното се одухотворява.
Литература
1. Anthropos. Съст. Г. Бондарев. Москва, 1999
2. Завета на цветните лъчи на Светлината. Издателство „Бяло Братство”, София, 2004
3. Дуно, Беинса. Паневритмия. Издателство „Хелиопол”, София, 1996
4. Учителя Беинса Дуно. Сила и Живот. Издателство „Бяло Братство” и „Захарий Стоянов”, т. 1, 2 и 3, София, 2005-2008
Варна, 2007